Как се поставя диагнозата артериална хипертония

Протокол за диагностика на артериална хипертония: Как, кога и от кого се поставя диагнозата?

Поставянето на диагнозата „Артериална хипертония“ не е еднократно измерване в аптеката или у дома. То е строго дефиниран процес, подчинен на международните протоколи на Европейското дружество по кардиология (ESC). Правилната диагностика гарантира, че няма да бъде пропуснато скрито заболяване или да се започне излишно лечение.

1. Изисквания за диагностициране на артериалната хипертония

Според протокола на ESC, диагнозата се поставя при:

• Кабинетни измервания: Повторно установени стойности на систолното кръвно налягане е равно или е над 140 mmHg и/или на диастолното е равно или е над 90 mmHg по време на поне 2 до 3 последователни посещения при лекар през интервал от няколко седмици.
• Изключение: При пациенти с изключително високи стойности (≥ 180/110 mmHg) и налични белези за сърдечно-съдово увреждане, диагнозата може да бъде поставена още при първия преглед.
• Извънкабинетни методи: Потвърждение чрез домашно проследяване (HBPM) или 24-часов Холтер за кръвно налягане (ABPM).

2. Как правилно се измерва кръвното налягане?

Протокол за пациента

Точността на измерването зависи от спазването на следните задължителни стъпки:

Подготовка преди измерването:

• Не пийте кафе, енергийни напитки и не пушете поне 30 минути преди измерването.
• Избягвайте физическо натоварване непосредствено преди теста.
• Отпочинете тихо и спокойно в седнало положение в продължение на 5 минути.

По време на измерването:

• Позиция: Седнете на стол с гръб, облегнат плътно, стъпала, поставени равно на пода (без кръстосване на краката).
• Ръка: Ръката трябва да е съблечена (без стягащи дрехи), поставена на масата така, че маншетът да се намира на нивото на сърцето.
• Маншет: Размерът на маншета трябва да съответства на обиколката на мишницата. Поставя се на 2–3 см над лакътната сгъвка.
• Поведение: По време на измерването не трябва да се говори или да се извършват движения.

Протокол на отчитане:

Направете 2 измервания през интервал от 1–2 минути. За крайна стойност се взема средното аритметично. При първия преглед кръвното налягане задължително се измерва на двете ръце — за меродавна се приема ръката с по-високи стойности.

3. Холтер за кръвно налягане (ABPM) — Кога е необходим?

24-часовото автоматично проследяване на кръвното налягане (ABPM) е „златният стандарт“ за потвърждаване на диагнозата. Устройството измерва налягането на всеки 15–30 минути през деня и нощта.

Основни показания за поставяне на Холтер:

• Съмнение за „хипертония на бялата престилка“: Високи стойности в кабинета на лекаря, но нормални у дома.
• Съмнение за „маскирана хипертония“: Нормални стойности в кабинета, но налице са увреждания на органи-мишени или симптоми на високо кръвно у дома.
• Оценка на нощното кръвно налягане (Dipping статус): В норма кръвното налягане нощем трябва да спада с 10–20%. Липсата на такъв спад показва висок сърдечно-съдов риск.
• Резистентна хипертония: Когато кръвното остава високо въпреки приема на 3 или повече медикамента.
• Съмнение за епизоди на хипотония (прекомерно спадане на кръвното): При замайване или припадъци по време на лечение.

4. Лабораторна диагностика

Основен панел

Всеки пациент с новодиагностицирана хипертония подлежи на рутинни лабораторни изследвания с цел оценка на риска и откриване на вторични причини:

• Пълна кръвна картина (ПКК).
• Бъбречни показатели: Креатинин, урея, изчислена гломерулна филтрация (eGFR) и пикочна киселина.
• Електролити: Калий и натрий (изключително важни за изключване на хормонални причини като първичен алдостеронизъм).
• Чернодробни ензими и липиден профил: Общ холестерол, HDL, LDL, триглицериди (оценка на атеросклеротичния риск).
• Въглехидратен статус: Кръвна захар на гладно и гликиран хемоглобин (HbA1c).
• Урина: Обикновено изследване на урина и микроалбуминурия (ранен белег за увреждане на бъбречните съдове).

5. Роля на кардиолога и инструменталните изследвания

Прегледът от специалист по кардиология е в основата на диагнозата и определянето на терапевтичния план.

• Електрокардиограма (ЕКГ): Задължително начално изследване. Показва ритъмни нарушения, белези за хипертрофия (удебеляване) на лявата камера или предишни исхемични епизоди.
• Ехокардиография (Ултразвук на сърцето): Изключително ценно изследване. Позволява точно измерване на дебелината на стените на сърцето, като едновременно оценява въздействието, което е оказало високото кръвно налягане върху сърцето, докато е функционирало срещу напрежение в аортата, което е един от ефектите на високото кръвно налягане, така също оценява мускулната маса, функцията на лявата камера, диастолната функция,и състоянието на аортата и клапите.
• Холтер за кръвно налягане
• Компютърна томография (Скенер / КТ): Не се прави рутинно на всички. Прилага се при специфични индикации:
• КТ на аорта / КТ ангиография: При съмнение за дисекация (разразяване) на аортата, аневризма или коарктация на аортата.
• КТ на бъбречни артерии: За изключване на стеноза (стеснение) на бъбречната артерия при вторична хипертония.
• КТ на надбъбречни жлези: При съмнение за надбъбречен тумор (феохромоцитом или аденом).

6. Нужда от консултации с различни специалисти

Хипертонията е системно заболяване, което налага съвместна работа на няколко специалисти за защита на органите-мишени:

Очен лекар

• Изследването на очните дъна (офталмоскопия) позволява директен оглед на микроскопичните артерии в тялото.
• Белези на хипертонична ретинопатия (стеснения, съдови кръвоизливи или оток на оптичния диск), което отразява степента на увреждане на съдовете в целия организъм.

Нефролог

• Бъбреците са както жертва на високото кръвно налягане, така и честа причина за появата му (вторична хипертония).
• Извършва се оценка при пациенти с намалена бъбречна функция (eGFR < 60 ml/min), наличие на белтък в урината (протеинурия) или съмнение за бъбречно-съдова хипертония.

Ендокринолог

• Голяма част от случаите на вторична хипертония са свързани с хормонални нарушения.
• Търси се зключване или лечение на захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези (синдром на Кушинг, хипералдостеронизъм, феохромоцитом) и метаболитен синдром.

Заключение за пациента: Внимателната, протоколно извършена диагностика и съвместната работа между кардиолога и останалите специалисти гарантират индивидуализиран подход и предпазват пациента от тежките усложнения на хипертонията.